Нещо за четене

• ЕДНА СЪЛЗА

В душата веят студени ветрове,
сърцето е залято от тъжни цветове,
очите пак без тебе ще заспят
и твойто име устните ще прошептят!
При мен ще дойдеш тихо във сънят
и хиляди звънчета, любовно ще звънят,
ще целунеш нежно моите очи,
тъй, както можеш само ТИ!
Ще капне на постелята една сълза -
и тя ще бъде като мен, сама!
Сълза, която е за теб пролята -
сълза, събрала болката в душата!
А сутринта, когато свърши този сън
и се усмихне нежно слънцето навън,
ще бъдем само двете със сълзата
и “Добър ден” ще ни прошепне самотата!

• ТЪМНИНА В ДУШАТА

Когато те е обхванал пълен мрак
когато отчаянието е обхванало твоя свят
когато самотата ти предлага брак…
тъмата искаш да избегнеш, но не знаеш как
За Бога, спри!!! И сърцето си отвори!!!
Колкото и да е тежко и да боли!!!
Самотата не е вечна, а може би такава я правиш ти?!
Позволи си да поемеш по нов път
оттърси се от несгодата и ВЯРВАЙ
Вярвай, че любовта ще намери в теб своя райски кът!
Остави се в тялото ти кръвта да закипи!
Любовта и щастието си не гони!
Приветствай слънцето и мрака заличи!
Той не ти е нужен вече,
нека си мълчи…
ДОЙДОХ ПРИ ТЕБ
Студено ми е, моля те, стопли ме,
подай ми жар от твоето сърце!
Горчиво ми е – целуни ме
и заключи ме с двете си ръце!
Душата плаче – утеши я,
ти винаги си знаел как!
Тъгата в мене, прогони я-
усмивката върни ми пак!
Без теб не искам да живея,
позволи ми пак да те прегърна!
Дойдох при теб – дано успея
в животът си отново да те върна!

• БОЛИ

Не спира болката в сърцето,
боли дори в сънят ми нощем.
Окъпано в сълзи лицето,
целувките ти помни още!
Разкъсана на две душата,
за теб не спира да тъгува
и вместо теб, ме гали самотата
и устните ми, само тя целува!
Без теб сега денят посрещам
и питам се, кога ще се завърнеш?!
Във всяка стая те усещам,
но няма те, да ме прегърнеш!

• МЪЛЧАНИЕ

Мълчание.
Избухващо мълчание.
Изпепеляваща гробовна тишина.
И нито звук, ни дума – наказание
за премиерната ми суета.

Суетност, да.
За себе си поисках.
Не беше много – само поглед мил,
с две думи нежни. Толкова ми липсват,
за тях луната даже бих свалил.

Пред теб стоях.
И молех за надежда,
за мъничко човешка топлина.
Ала поисках много. Да, така изглежда
по мълчаливата студенина.

Какво по-малко от това да искам?
Какво по-малко от една ръка,
която във ръка да стискам,
за да не чувствам тази самота?

А имах нужда.
Нужда от подкрепа
във този миг, без смисъл за борба
и тази мисъл, явно тъй нелепа,
ръката ми протегна от ръба.

Прости ми мила!
Знам. Не е присъщо
за хляб да моли старият хлебар.
Не бягам, не. Отново съм си в къщи.
Една бутилка водя за другар.

• ЖЕЛАЯ ТИ

Желая ти достатъчно слънце, за да запазиш мирогледа си светъл. Желая ти достатъчно дъжд, за да оцениш слънцето още повече. Желая ти достатъчно щастие, за да запазиш духа си жив. Желая ти достатъчно болка, така че и най-малките радости в живота да изглеждат много по-големи. Желая ти да получиш достатъчно, за да задоволиш желанията си. Желая ти да загубиш достатъчно, за да оцениш това което имаш. Желая ти достатъчно ‘Здравей!’, за да ти дадат сили за последното ‘Довиждане!’

• Въпроси

Какво се случи с любовта,
събрала двама под звездите?
Кога изчезна радостта,
която грееше в очите?
Къде остана нежността
която пълнеше ни дните?

Сега е само самота,
горяща от мечти разбити.

• Отиваш си

Отиваш си. А още ни е рано.
Защо пое тогава в тоя път.
Да, зная – търсеше приятелското рамо,
сега оставяш ме на кръстопът.

Ти мислиш, че не те обичам вече,
че каменно е моето сърце,
че любовта ми спомен е далечен,
оставил те с протегнати ръце.

Не мога болката си аз да крия.
Уж празнота е в моята душа,
ала сърцето ми е рана жива
от много срещи и от самота.

Защо ли толкоз късно идва всичко?
Не ми е нужно нищо отсега
Не чувам вече песента на птички
дори когато плувам през ята.

Защо ли толкоз късно аз те срещам?
Какво ще мога вече да ти дам
oсвен “Здравей, Любов! Прощавай! Бързам!
Аз… този път си го минавам сама.”

Дали ще можеш с мене да живееш?
Дали не ти е всичко на игра?
Дали не искаш просто да ми вземеш
за теб една, за мен – последната искра.

Обичам те!
Обичам те, любими!
Но моля те!
Но моля те, недей!
Когато във едно сърце е зима,
не вземай и последното, що тлей.

• Тръгвам си

Тръгвам. И не ще се върна
дори и да ме молиш ти.
Мраморния път във кал превърна,
разкопавайки го със лъжи.

Аз не мога вече да те любя
и без тебе няма да умра
нищо от раздялата не губя.
Губя само свойта самота.

Да. Самотна бях, но ти не знаеш.
че със теб бях толкоз много сама…
Мислеше, че можеш да играеш.
Зная, нямаш чувства. Нито грам.

Тръгвам си. И няма да се върна.
Няма да пророня и сълза.
Дори за сбогом без да се обърна,
оставям този път и теб сам.

• Когато

Дори огънят да замръзне,
Дори снегът да закипи,
Дори птиците да забравят да пеят,
Искам сърцата ни да се слеят.
Когато всички приказки свършат,
Когато пролетта не настъпи отново,
Когато всички часовници спрат,
Тогава и моите чувства ще отмрат.

• Създаден за мен

Душата му-среднощен шепот,
Достигащ до мен през необятна тъмнина,
Е ехо на страданието на самотния ми дух.
Животът ми е в неговите ръце,
В неговите очи и в ритъма на сърцето му,
което бие,за да обича.

• Искам да съм падаща звезда,която най-сетне е намерила мястото сидо друга в едно прекрасно съзвездие,където да блестим завинаги.

• Любовта е съставена от една душа,обитаваща две тела.

• Ако ти е дошло времето любовта сама ще те открие..Кажеш ли: „Не,не я искам сега!”,непременно ще те сполети.

• Бих те обичала

Твоят глас,нежен и дълбок,
звъни в ушите ми,
думи нежни,прекрасни и гладки като карамел,пълни с ласкателства,но не за мен.
Бих те обичала,стига да не принадлежеше на друга.Очите ти-къс великолепно нощно небе-гледат право в моите,топли и пълни С любов, но не за мен.Бих те обичала,стига да не принадлежеше на друга.Сърцето ти,чисто и искренно,искам да бъде мое,но то бие за друга.

• Раздяла

Разпилян звезден прах по паважа
и мечти разпилени, изгубени.
Вече нямам какво да ти кажа -
спят очите, угасващо влюбени.

Спи сърцето, потъват в забрава
чувства, мисли и спомени зли.
Безразличие само остава
в две лишени от спомен сълзи.

Не преплитай въздишки безсмислени;
длан във длан – не протягай ръка.
Не докосвай – недей даже мислено.
Не докосвай – не искам така.

Тръгвай, ставай, отивай далече
и недей да се връщаш назад.
Между нас любовта свърши вече
свърши с нея и целият свят.

• Обичам те!

Обичам те!
Харесваш да го чуваш.
“Обичам те!” докосва твоето сърце.
“Обичам те!” разнежва и вълнува,
когато срещне биещо сърце.

Обичам те!
Ти ме погледна,
в очи прочете любовта
и в мисъл някаква безредна
усети гъдел – суета.

Обичам те!
- Е, няма лошо…
И аз те любя както ти -
тъй рече ми и каза още:
- От днес сме сбъднати мечти.

Обичам те!
Аз бях понесена
от собствената си мечта
по път мечтан, но път нелесен -
да преоткривам любовта.

Обичам те!
Какво ли стана?
Къде загуби се, Любов?
По път ли нейде изостана
или стопи се в миг суров?

Обичам те!
Сърцето спира.
Сърцето търси Любовта.
Сърцето без любов умира.
Какво е без любов света?

• Не слушай

Когато ти казват:
“Добър си човече.
Добър си и всичко
във теб е добро.”
Недей да им вярваш,
недей, че обречен
ще си да им правиш
само добро

Когато ти казват:
“Какъв лош човек си!
Земята мърсиш ти
със грозни дела.”
Недей да им вярваш,
че мисли порочни
те имат – да ползват
от теб добрина.

Към своята съвест
сега обърни се!
Със своята съвест
живей на света
и само едничката,
чистата мисъл -
какво ще оставиш
след теб, след смъртта.

• Не плача

Смяташ, че можеш да тръгнеш сега.
Хайде отивай! Няма да плача.
Няма да плувам в дълбока тъга,
няма да викам след тебе “Почакай!”.

Животът върви си със теб и без теб
Сълзи и сополи няма да бърша
И туй че съм някакъв смотан поет
Не значи, че аз от любов ще се свърша.

Отивай! Не искам тая тъга
и тая измислена твоя вселена.
Знам вече, че всичко е само лъжа,
че ти си била само буца студена.

• Любовта изхвърлена

Изхвърлил беше някой,
в боклука стъкълца,
от счупени две чаши
и стъпкани цветя.

Там хвърлил беше някой
мечтаната любов,
и страстните целувки,
и нечий чужд живот…

И скъсаната снимка,
на влюбени души,
завързани във примка,
с интриги и лъжи.

Каква ли тъжна драма
видели са цветята,
в студената, зловеща,
прегръдка на стъклата?

• Попита ме

Днес ти ме попита
дали те обичам,
дали ще те искам,
дали ти се вричам.

Запитай звездите
и те ще потрепнат.
Запитай листата
и те ще прошепнат,

че аз те мечтая,
във нощ те сънувам,
в реалност желая,
и в сън теб бълнувам.

• Рай

Сред черната пустош
на изпепелената гора
щастлива съм, че те имам,
че съдбата ни събра.
От твоя смях щастлива съм,
от твоя слънчев подлед,
от сладките целувки,
ухаещи на пролет,
от думите ти нежни,
изречени с любов -
вечно да ги чувам,
на всичко съм готова.
Ако сме двама в ада
дали ще разберем
или че рай това е
със теб ще се кълнем.
Раят е където
се намираш ти.
Защо ми е небето?
Защо са ми мечти?
Ти си ми реалност.
Ти си ми един.
Ти си нежна ласка,
ти си топлина.
Обичам те такъв,
какъвто си сега.
Недей да се променяш,
ти слънчев човек.
Обичай ме, мисли ме,
изгаряй като мен
в любовен пламък двама
да бъдем всеки ден.
И никой да не може
интрига да посее
в добрия огън злото
зад нас да си изтлее.

• Хубаво ми е

Хубаво ми е със теб!
С пламъчетата игриви
като на мъничко дете
са очите ти щастливи.

Хубаво ми е със теб!
Сутрин да ме будиш нежно,
а след трудния ни ден
пак да сме в любов безбрежна.

Хубаво ми е със теб!
Толкоз хубаво, че мога
и безкрайното море
да запаля в своя огън.

• Не

Не е лесно от тебе сега да замина
и споменът скъп във сърцето да нося
Любовната мъка не ще да премине.
За теб ще си спомням, за тебе ще прося.

Сега да се любим! От нас да изгрее
последна любов под беззвездно небе
и чувството нежно нека живее,
във сънища заедно с тебе да сме.

• Сбъднато

Тялото ми помни
две очи и устни,
шепнещи в нощта.
Помни и ръцете
с нежна доброта.
Помни раменете,
трепващи в страстта,
и бедра, които
меко ме притискат,
тръпнещи от порив
своето да искат.
И дори небето
угасна – да не пречи
на това, което
случваше се вече.
Болката зад нас е.
Общи са ни дните.
Сбъднаха се вече
копнежите, мечтите.

• С теб

Без теб денят ми мразовит бе,
със тебе пролет разцъфтя.
Без тебе плачеха върбите,
а с теб и гарванът запя
Какво ли щях да съм сега?
Откъснат и повяхнал цвят.
Живот си ти и светлина,
със теб е хубав тоя свят.

• За мен

За мене ти си въздух
За мен си светлина
За мене ти си слънце,
огряло през дъжда
За мене ти си огън
на зимата в нощта
за мене ти сълза си
дошла от радостта

• Двама

Какво си ти за мене
и аз за теб какво съм…
Ний двама сме родени
любов в сърца да носим.
В един път да вървим
съдбата е решила.
С любов да го преминем
Така е отредила.

• Объркан

За мъката говорех.
Помниш ли?
За болката от самотата.
За изгаснали звезди,
за нощта и тишината.
А ти…
Обърка всичко…
Отгде се взе
тъй нежна и добричка
лястовице бяла,
в моето небе?
Сърцето ми превзе
о, сладкопойна птичка
нощта за тебе вика,
денят ми те зове.

• Ще чакам

Обичам твоите стъпки
обичам твоя глас
Полазват ме страстни тръпки
И изпадам в захлас,
Когато край мен преминаваш,
когато ми казваш “Здравей!”
И диря ухайна оставяш
и обич в душа ми се лей.
Ще чакам и утрото тука
да видя пак твойто лице
Докато любовта ми пропука
леда в твоето сърце.

• Един за друг

Очите ти гледат ме с радост
и в моята обич една,
единствена болка от сладост,
за нея отдавна копнях.

За нея си струва звездите
да палиш, да срещаш луна,
да бродиш във утро измито
от гореща чиста сълза.

Избрани ний бяхме със тебе
в животa нелек и суров,
за тебе да бъда потребна,
за мен ти да бъдеш Любов.

• Когато отново си сам

Тъмна, неприветлива стая,
от мъка безкраен океан -
това е светът безпощаден,
когато отново си сам.
Сълзи и тъга не помагат
но въпреки всичко отдаваш се ти
и чакаш да бъдеш погълнат от ада,
загубил надежда и нямащ мечти.
Внезапно отваряш очи и разбираш,
че нищо не свършва, че още си жив
поглеждаш часовника – спрял е отдавна
навън в тъмнината безспирно вали…
Събуждаш се стреснат от нещо,
което забравил си много отдавна,
това е кънтящият звук на сърцето,
разбито от болка, отворена рана.
И виждаш в небето на тъмния фон,
нещо различно, красив светъл кон.
Тогава съзнаваш с безкрайна тъга,
че несподелена е пак любовта…
.. и всеки лъч светлина,
пробиващ със власт тъмнината,
ти дава надежда една,
че жив си дори в самотата.

• Когато имаш

Когато имаш нужното и не му даваш необходимото оставаш с нищото и чак тогава осъзнаваш същноста на малкото,което е трябвало да дадеш.

• Като

Като стих отронен съм,
от Времето изпуснат стон.
Като дъх на Вятър съм
и Ада в Рая съм! …
Като пиле не можещо да литне съм, без Теб!…
А Ти си, Силата на дните ми
И Огън
и Вода…
ТИ!
Вярата си в мен…
ТИ!
В Бурята Спасителя си ми…
Питам Небето за Теб и всеки път те моля да се пазиш!
Пращам вест по звездите
да те наглеждат, когато си Сам
и неможещ да видиш Деня…
Изтривам сълзите ти с мисъл за милост…
Докосвам с нежност безшумно раменете ти горещи,
защо плачеш сега… ?!
Не тъгувай!
Аз съм ТЯ!
Нека те попия с длани и те обвия в нега…
Нека повървя до рамото ти тихо…
Нека споделим и болка
и тъга…
Тук съм…
Не съм сама…
Аз водя ти Дъжда
и ласката на погледа ти водя…
И дивата Луна,
и Гарвана, и Совата – боец достоен…
И конят на Магьосника отколен…
Открадни ме за света!
Полюлей ме в скута си любовен, за да мога да заспя!
Завий ме с Обич…
Постави главата ми в скута си и говори за Любовта!
Как жива е в Душата ти – Душата ми
и Огънят как не пари!
Сладост е да горя!
Срещнах те във Времето Сега!

Нека повървя до рамото ти тихо!…

• Догаряне

Една любов изгаря в своя пламък -
една любов, родена от мечти.
Та може ли между главня и камък
любов такава вечно да тупти?

Сърце ранено, ти недей проклина!
Любов било е, пък макар мечта.
След лятото резонно идва зима -
така било е винаги в света.

• По билото на отчаянието

По билото на отчаянието
една мечта пълзеше
с тежката раница на спомена
и силно я болеше…
“Не тръгвай – каза й ти някога -
Не съм аз твоят връх.”
Но и ти силно я желаеше
и я поведе пръв…
Целуваше я както никой друг
и пееше й с нежен глас
през девет планини в десета -
планини от страст…
През бури от комплекси яростни
и пропасти от страхове
по тайната пътечка на греха
откри й нови светове…
И тя се влюби до полуда,
защото себе си във теб откри…
Но една нова, силна буря
внезапно я срази.
Донесе й за миг очакваното,
подаде й ръце…
Поиска я, но вече беше
твое нейното сърце…
По билото на отчаянието
една мечта едва пълзи.
Ти може би ще я забравиш…

• Аз не искам

Аз не искам приятели много,
аз не искам другари навред.
Искам само от вечния огън,
който е пламнал във мене от теб.

Аз не искам да има съмнения
между тебе и мен за неща,
за които е нужно доверие
и които се раждат в нощта.

Аз не искам лъжи и измами.
Искам само от вечния зов.
Искам да е спокоен сънят ми.
Искам само… твойта любов.

***

Не мога повече без тебе.Душата ми разкъсва се на 2.
Едната половина иска да те следва,а другата не ще.
Едната моли се и страда,а другата живота си живей.
“Да”-вика първата,а втората “Недей”,
Аз стоя на кръстопътя,очите ми са пълни със сълзи.
Един въпрос измъчва ме до болка,
едната предано ме вика,а другата предателски мълчи.

***

Живей, когато ти се плаче
или от плач си сътворен
от бели вълци и гризачи,
които тровят твоя ден!

Живей с опората на всички
сънувай неговия сън
и ако си отрекъл всичко
повикай слънцето навън!

Живей, когато имаш всичко
или от всичко си лишен
разкъсвай думите на срички,
за да не попаднеш в техен плен!

Живей дори да си излишен,
от собствената си съдба
и вместо да усетиш рамо,
усещаш нечий нож в гърба!

Живей и всяка адска жега
с капчукова вода полей,
дори да ти коват ковчега
живей, приятелю, живей!!!

***

Забрави го! Той не заслужава с един човек света не свършва. Много губиш, но и много ти остава, само разказа остава недовършен, но във разказа героите са двама. Не плачи, от сълза позла няма. Забрави го! Той не заслужава!

***

Онези дни и нощи прекарани с теб
ще останат завинаги в сърцето ми
Аз винаги ще помня
начина по който ме гледаше
Аз винаги ще помня
нежността,с която ме докосваше
Аз винаги ще усещам
твоите устни върху моите
Аз винаги ще тръпна в очакване
да се повтори всичко това

Искам когато вечер си лягам
да бъдеш гушнат до мен
Искам когато сутрин се будя
да те усещам отново до мен

Имам нужда от любовта ти
както цветето от слънчев лъч
както сухата, напукана земя
от вода,от малко дъжд

Защо ли в тебе се влюбих
Защо ли с тебе прекарах нощта
Сега в сърцето кърви рана дълбока
сега е толкова пуст без тебе света
Беше нощ,която толкова силно жадувах
до мен беше мъжът,за когото отдавна мечтах
беше миг,който толкова дълго очаквах
бях с мъж,за когототолкова много копнях

Зная че не трябваше да бъда с теб
зная че за сетен път сгреших
но едва ли някога ще съжалявам
че онази нощ на теб я посветих

Знаех че тази приказка ще свърши
знаех че трябва да си тръгна сега
знаех че при него трябва да се върна
знаех че ужасно ще боли от това
Може би някога,в някой друг живот
съдбата ще ни срещне отново
някога,когато ще мога да те имам
някога,когато ще бъдем щастливи

Но сега е по-добре да останем приятели
и в този живот всеки сам да върви
аз искрено ти пожелавам
в любовта да бъдеш щастлив

Ти ще останеш завинаги в моите спомени
в моята нена душа,в моето сърце
и аз ще те обичам винаги
колкото и да ме боли от това..

***

Студено е.Навън вали.Чувам капките как се стичат.Чувам как градът под мен спи.Чувам как хората сънуват,кошмари и бели приказки..Искам да бъда като тях.Искам отново да бъде както преди.Искам отново да бъда онова момиче,което не знаеше какво е да чувстваш.Искам отново да бъда същата като преди.Искам отново да чувствам,че живея.Искам отново да знам какво е да имащ приятели и подкрепата на другите около теб..Искам отново да е спокоен сънят ми..Искам отново да се самозалъгвам,че в живота съществува само доброто..Искам да те намеря,моя любов..Искам ти да ме спасиш от оковите на отчаянието..Искам да ми покажеш отново какво е да бъдеш обичан..Какво е да живееш..Моля те,ела и ме спаси..Ела и бъди до мен..Ела и ме обичай,моя любов..