Feeds:
Публикации
Коментари
  • Помислете за момент. Вие в кой списък сте?

Известен лектор започнал семинара си в зала с 200 човека и 100-доларова банкнота в ръка.

– Кой иска тази банкнота?

Всички вдигнали ръце.

– Ще я дам на един от вас тази вечер, но преди това … Скъсал банкнотата на няколко парчета.

– Кой я иска сега?

Пак всички ръце се вдигнали.

– А ако направя така…

Той я пуснал на земята и започнал да я тъпче и размазва. Тя вече на нищо не приличала. Вдигнал я. Мръсна, изпокъсана.

– А сега? Кой я иска?

Отново всички. Тогава той започнал:

– Няма значение какво ще направя с банкнотата, вие винаги ще я искате, защото не губи стойността си. Така е и с хората. Много пъти сме смазвани, ритани и не се чувстваме важни. Но без значение какво ни се случва, ние не губим стойността си. Мръсни или чисти, смачкани или цели, дебели или слаби, високи или ниски, нищо няма значение. Нищо от това не променя нашата значимост. Цената на живота ни не е в това как изглеждаме пред другите, а в това какво правим и какво знаем.

Сега помислете добре и потърсете в паметта си:

– 5-те най-богати човека в света

– 5-те последни Мис Свят

– 10 лауреата на Нобелова награда

– 5-те последни носители на Оскар.

Как върви? Трудно, нали? Не се притеснявайте. Никой от нас не си спомня вчерашните най-добри. Аплаузите отлитат, трофеите потъват в прах, победителите се забравят!

Сега си спомнете:

– трима учители, помогнали ви във вашето истинско израстване

– трима приятели, помогнали ви в труден момент

– някой, накарал ви да се чувствате специален

– 5 човека, съпътствали ви през живота

Как върви? Много по-добре, нали?

Хората, които оставят следа в живота ни, не са най-известните, нито най-богатите, нито най-надарените. Те са онези, които се тревожат за нас, грижат се за нас, които са с нас винаги.

Помислете за момент. Вие в кой списък сте?

  • Къщата, в която ще живееш утре

Уважаван строител решил да се пенсионира и да се посвети на семейството си през оставащото му време на земята. Той известил шефа си, че се оттегля. Началникът му обаче настоял да завърши един последен строеж преди да напусне работа. Строителят се съгласил много неохотно и започнал работа по новата къща. Но отдалеч си личало че върши работата си с неохота, не изпипвал детайлите, вършел всичко с нежелание. И това се отразявало и върху строежа, който станал неугледен. Накрая, когато къщата била завършена, началникът на строителя дошъл, отворил входната врата, погледнал подчинения си и му казал: „Ето тази къща е за теб. Тя е моят подарък към най-добрия ми работник!“

Строителят останал шокиран от неочаквания развой на събитията. Също така бил много ядосан, защото ако знаел че строи собствената си къща, щял да я построи по много по различен начин и щял да вложи много повече усилия. Така е и с нас. Всички градим собствения си живот, всеки ден, всеки час, често влагайки по-малко от това, на което сме способни всъщност.

„Животът е „направи-си-сам проект“, беше казал някой. Твоите навици и изборите, които правиш днес, градят къщата, в която ще живееш утре.

Работи все едно не се нуждаеш от парите!

Обичай сякаш никога не си бил нараняван!

Танцувай сякаш никой не гледа!

„За света може да си един човек, но за един човек може да си света“

  • Истински приятел

Едно момиче попитало едно момче дали е хубава. И той казал …. „не“.

Тя го попитала дали той би искал да бъде с нея завинаги… И той казал „не“.

Тогава тя го попитала дали ако си тръгне, той би плакал, а той отново отговорил с „не“.

Това й било достатъчно. Като си тръгвала, сълзи се стичали по лицето й. Момчето я хванало за ръката и казало:

Ти не си хубава, ти си красива.Аз не искам да бъда с теб завинаги. Аз имам НУЖДА да бъда с теб завинаги. И няма да плача, ако ти си тръгнеш,… а ще умра… Така че сега ще ти кажа: Харесвам те заради това, което означаваш за мен – истински приятел и ако не получа това обратно, ще разбера твоя намек.

Помни:

Добрият приятел ще те измъкне от затвора… А истинският приятел ще стои до теб и ще ти повтаря: НИЕ я оплескахме…

Прочети всичко до последното изречение И не пропускай редове.

Научих…, че животът е като тоалетна хартия. Колкото по свършва, толкова по-бързо се върти рулото.

Научих…, че трябва да сме благодарни, Че Господ не ни дава всичко, което поискаме.

Научих…, че парите не ти купуват класа.

Научих…, че онези малки неща, които се случват всеки ден, правят живота толкова вълнуващ.

Научих…, че под всяка твърда черупка, се крие някой, който иска да бъде ценен и обичан.

Научих…, че Господ не е сътворил света за един ден, тогава какво ме кара да мисля, че аз мога.

Научих…, че ако не обръщаш внимание на фактите, това не ги променя.

Научих…, че ако възнамеряваш да си оправиш сметките с някого, само ще му позволиш да продължи да те наранява.

Научих…, че любовта, а не времето, лекува всички рани.

Научих…, че най-лесният начин да израсна като човек е да се обградя с хора, които са по-умни от мен.

Научих…, че всеки, когото срещаш, заслужава да бъде поздравяван с усмивка.

Научих…, че никой не е идеален, докато не се влюбиш в него.

Научих…, че животът е корав, но аз съм по-корав.

Научих…, че възможностите никога не се пропиляват. Някой ще се възползва от тези, които ти си пропуснал.

Научих…, че ако таиш горчивина, Щастието ще отиде другаде.

Научих…, че бих дал всичко да можех да кажа на онези, които обичам, че ги обичам още.

  • Всеки ден е изключителен

Най-добрият ми приятел отвори чекмеджето на скрина на съпругата си и извади опаковано в копринена хартия пакетче. Това не беше обикновено пакетче – в него имаше луксозно дамско бельо. Той разкъса хартията, хвърли я и се загледа с тъга в коприната и дантелите. „Купих й го, когато бяхме за първи път в Ню Йорк. Преди осем или девет години. Тя никога не го облече. Пазеше го за някакъв специален случай. Мисля, че днес е този случай.“ Той се приближи към леглото и постави бельото до другите неща, приготвени за погребалната агенция. Съпругата му беше починала.
Той се обърна към мен и ми каза:
„Никога нищо не прибирай за някакъв специален случай. Всеки ден от живота ти е специален.“
Няма да забравя тези думи.
Те промениха живота ми.
Днес чета повече от преди и чистя по-малко.
Сядам на терасата и се наслаждавам на природата без да обръщам внимание на треволяците в градината.
Прекарвам повече време със семейството си и с приятелите си и работя по-малко .
Разбрах, че животът е натрупване на опит, който трябва високо да се цени.
Вече нищо не пазя за специални случаи. Използвам всеки ден кристални те си чаши.
Обличам новото си яке, когато отивам до супермаркета.. Използвам любимите си парфюми, когато ми е приятно.
Фрази, като „Един ден….“ или “ Някой ден….“ вече не съществуват за мен, изхвърлил съм ги от речника си.
Искам да видя нещата тук и сега, да ги чуя, да ги направя.
Не съм съвсем сигурен какво би направила жената на моя приятел, ако знаеше, че утре няма да я има – едно утре, което ние всички доста лекомислено очакваме.
Мисля, че тя би звъннала по телефона на семейството си и на близките си приятели.
Може би аз също бих се обадил на стари приятели, за да се сдобря с тях и да се извиня за стари пререкания.
Може би тя би поискала да отиде още веднъж в китайски ресторант /нейната любима кухня/. Колко е хубаво.
Ето някои от онези малки неизвършени неща, които много биха ме ядосали, ако осъзнаех, че дните ми са преброени.
Бих се ядосал, че не съм се срещнал с приятелите, на които щях да се обадя „тия дни“.
Бих се ядосал, че не съм написал писмата, които щях да напиша „тия дни „.
Бих се ядосал, че не съм казвал по-често на най-близките си колко много ги обичам.
От сега нататък нищо няма да пропусна! Няма да отлагам нещата, които ми носят радост и които ме разсмиват.
Повтарям си, че всеки ден е изключителен. Всеки ден, всеки час, всяка минута са изключителни.

  • От какво имаме нужда

Имаме нужда от 4 прегръдки дневно, за да оцелеем.
Имаме нужда от 8 прегръдки, за да поддържаме добрата си форма.
Имаме нужда от 12 прегръдки всеки ден, за да растем.
Да прегръщаш е здравословно. Прегръдките помагат на имунната система, правят те по-здрав, лекуват депресията, намаляват стреса, помагат ти да заспиш по-лесно, въодушевяват, подмладяват, нямат странични ефекти. С една дума, прегръдките са вълшебно лекарство.
Да прегръщаш е напълно естествено: екологично чисто, с естествена сладост, без пестициди, без консерванти, без изкуствени съставки, 100 % здравословно.
Прегръщането няма никакви недостатъци. Няма подвижни части, които се износват, няма батерии, които се изтощават, няма нужда от профилактични прегледи, има ниска консумация и висока производителност на енергия, няма инфлационни процеси, от него не се напълнява, няма месечни вноски, не са необходими застраховки, защитено е срещу кражба, не се облага с данъци, няма замърсяващи ефекти и – разбира се, има 100-процентова възвращаемост.

  • Ти Бог ли си?

Една студена вечер по време на Коледните празници едно малко момченце на шест-седем годинки стоеше пред витрината на голям магазин. Детето нямаше обувки и беше облечено в истински дрипи. Една млада жена, която минаваше наблизо, забеляза детето и прочете копнежа в светлите му сини очи. Тя взе детето за ръка и го заведе в магазина. Вътре му купи нови обувки и цял комплект топли дрехи.
Двамата излязоха на улицата и жената се обърна към детето със следните думи:
– Сега можеш да се прибереш у дома и да се веселиш на празника.
Момченцето вдигна глава към нея и попита:
– Госпожо, ти Бог ли си?
Тя му се усмихна и отвърна:
– Не, синко, аз съм само едно от неговите деца.
Момченцето се замисли малко и рече:
– Знаех си, че сигурно сте роднини.

  • Когато си мислиш, че не те гледам

Съобщението, което всеки възрастен трябва да прочете, защото децата наблюдават и правят това, което ти правиш, а не това, което казваш.

Когато мислеше, че не те гледам, аз видях, че закачи първата ми картина на хладилника и веднага поисках да нарисувам друга.

Когато мислеше, че не те гледам, аз видях как нахрани изгубено коте и научих, че е добре си мил с животните.

Когато мислеше, че не те гледам, аз видях как направи любимата ми торта за мен и научих, че малките неща могат да бъдат най-специалните неща в живота.

Когато мислеше, че не те гледам, аз чух как каза една молитва и аз знаех, че някъде има Бог, с когото винаги мога да говоря и се научих да вярвам в Господ.

Когато мислеше, че не те гледам, аз видях как приготви храна и я занесе на приятел, който беше болен и научих, че ние всички трябва да помагаме грижейки се един за друг.

Когато мислеше, че не те гледам, аз видях как отдели от времето и парите си, за да помогнеш на хора, които нямат нищо и научих, че тези които имат нещо трябва да дават на тези, които нямат.

Когато мислеше, че не те гледам, аз видях как се грижиш за нашата къща и всеки в нея и научих, че трябва да се грижим за това, което ни е дадено.

Когато мислеше, че не те гледам, аз видях как се справяш с отговорностите си, дори когато не се чувстваш добре и научих, че би трябвало да бъда отговорен когато порастна.

Когато мислеше, че не те гледам, аз видях сълзите в очите ти и научих, че понякога биваш наранен, но няма нищо страшно в това да поплачеш дори.

Когато мислеше, че не те гледам, аз видях как се безпокоиш и исках да бъда всичко онова, което бих могъл да съм.

Когато мислеше, че не те гледам, аз научих най-много от уроците на живота, които трябва да знам, за да бъда един добър и творчески човек, когато порастна.

Когато мислеше, че не те гледам, аз те погледнах и исках да ти кажа „Благодаря!“ за всички онези неща, които видях, когато ти си мислеше, че не те гледам.

Изпращам това на всички онези хора, които зная, че правят толкова много за другите като си мислят, че никой не ги вижда.

Всеки от нас, родител, дядо и баба, роднина или приятел оказва влияние в живота на едно дете. Днес казах една молитва за теб. Как ще докоснеш нечий живот днес? Просто чрез изпращането на това до някой друг може би ще ги накараш поне да помислят за тяхното въздействие върху другите.